Лъчезар Шойков споделя как се справя той и семейството му с

...
Лъчезар Шойков споделя как се справя той и семейството му с
Коментари Харесай

Семейство от Русе се мести във Варна заради липса на училище за деца с увреждания

Лъчезар Шойков споделя как се оправя той и фамилията му с грижите по сестра му Доротея, която е с множество увреждания

" Споделям своя опит в качеството си на брат на човек в инвалидна количка, човек с голям брой увреждания, за който да доближи до Морската градина е цяла авантюра. Сестра ми Доротея е на 28 години, аз съм на 24. Аз съм дребният брат, само че на процедура постоянно съм бил баткото. Това е внимателен въпрос, защото в едно семейство, в което има болно дете и крепко дете постоянно е проблем да не се трансформира здравото дете в трети родител. До огромна степен моите родители съумяха да ми го спестят в ранното ми детство. В същото време наличието на сестра ми и нейните специфични потребности са имали огромно влияние върху нашата орис като семейство ", споделя Лъчезар пред .

" Ние сме от Русе и се преместихме да живеем във Варна поради нея, тъй като там има само профилирани детски градини, няма учебни заведения, които да се занимават с по-тежко повредени случаи. Училището за незрящи в " Аспарухово " е освен най-хубавото, само че единственото може би в Североизточна България. Сестра ми от дълго време не посещава учебно заведение. Благодарение на напъните на майка ми, която е деятел в " Системата ни убива ", преди 6 години беше оголен нов дневен център за хора с увреждания, който се назовава " Слънчевата къща ", среща се в " Чайка " ", описа младежът.

Питаме Лъчезар дали децата са готови от своите родители и учители за това по какъв начин да поддържат връзка с други деца, които имат някакви здравословни дефицити.

" По-скоро не. Много от моите съученици и другари, които са се сблъсквали със сестра ми, за пръв път видяха човек в инвалидна количка от близо. Съжалението сигурно го има. Има я страстта, има го желанието да оказват помощ ", показа Лъчезар.

Той от няколко месеца живее независимо, само че показа по какъв начин протича всекидневието на неговите родители:

" Майка ми е учителка, работи на цялостен работен ден. Сестра ми би трябвало да посещава дневния център в 8.45 часа сутринта. Някой би трябвало да я води с кола до там и към 14.30 часа да я прибере. В множеството случаи това е татко ми, само че когато го няма и майка ми е ангажирана, това съм аз. Много сме щастливи, че имаме баба и дядо, които към момента ни оказват помощ. Всичко това е едно заедно групово изпитание. Що се отнася до това дали сестра ми има добра интеграция в обществена среда, това е огромно предизвикателство за хора в нейното положение. Тя особено не може да приказва и макар, че ми се желае да кажа, че има първи проблясъци на обществен живот, тя постоянно има потребност от помощник 24/7. В никакъв случай не можем да приказваме за нещо независимо ", разяснява Лъчезар.

Според него, с цел да бъде омекотен животът на хора в неравностойно състояние и техните близки, е нужно да има повече асистентски стратегии. Трябва специалността помощник да се зачита като същинска работна специалност. До преди години трудът на асистентите се третираше като доброволчески, а през днешния ден макар, че той се заплаща, възнаграждението е извънредно незадоволително.

" Да се занимавате с човек със специфични потребности може да е извънредно мъчно. Много хора се плашат от това нещо, това е сериозен труд. Що се отнася до достъпността на средата, започнах една самодейност " Разходка с трудности ", която се състои в това по какъв начин се стига от обещано място до друго с човек с инвалидна количка. Заснемаме тази разходка и проучваме трасетата. Тествахме механичните рампи в подлезите, пробвахме всички от Макдрайв до Катедралата, на най-възловото кръстовище във Варна не работят оборудванията. Единствен случай на спирка " Тракия ", е работещ асансьор в подлеза. Стремя се посредством тази акция да повдигна осъзнатостта по казуса. Смятам, че всички със задружни старания можем да променим достъпността на средата. Вече сме в ерата на цифровите технологии и може да се направи карта за рискове и жителите да оказват помощ на институциите да си свършат работата. Някъде нишката се къса и би трябвало пъкъл я възстановим, с малко повече старания дружно да си оправим града ", добави Лъчезар.
Източник: dunavmost.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР